Имате право на адвокат, независимо от всякакви обстоятелства!

Преди да започна да пиша тази статия имах вътрешно противоречие, дали същата да бъде написана на правен език или в свободен текст – достъпна до всички неюристи. Е, втората хипотеза надделя, но имах нужда от доста дълго време за размисъл, време за подбор на най-важните моменти при контакт с органите на полицията, в които по един или по друг начин правата на моите клиенти (подзащитни) са били ограничавани и/или нарушавани. Тези ограничения са имали различни по своя характер проявления – недопускането на адвокат до задържано лице своевременно, задържане без ясно и конкретно правно основание, неинформираност на задържаните за техните основни права, проява на властническо поведение от страна на полицейските служители, неетично и неуважително отношение към адвоката и много, много други. Мотивиран съм да направя това резюме, защото ние, в качеството ни на адвокати често ставаме свидетели на различни по вид и естество неспазвания на закона от страна на държавни служители и когато тези проблеми не намират публичност те се превръщат в практика. Такава, с която ние защитниците не можем да се примирим. Правя уточнението, че с голяма част от разследващите полицаи и прокурори (особено в провинцията) нямаме противоречия от подобен вид, а написаното се отнася предимно за органите в гр. София.

Разузнавателна беседа

Един от основните оперативни методи в една предварителна проверка по определен казус (деяние) е така наречената „разузнавателна беседа”, която е намерила своята правна регламентация в Закона за МВР. Беседата по своята същност представлява „разговор” с разузнавателен характер, който в повечето случаи се води от оперативни служители в полицейското управление. Именно чрез провеждането й полицейските служители се снабдяват с много необходимата на проверката първоначална оперативна информация за определено деяние (престъпление), което е извършено от установено или неуставоно лице. В повечето случаи след беседата, гражданинът пише „обяснение”, в което казаното се записва и приема своя материален облик. Записването става ръчно или ако сте неграмотен от полицай, като после ви се предявява за подпис. Сещам се, че наскоро в съдебно заседание един свидетел, уж „очевидец” сам си призна, че написаното не е истина, а той само се е подписал без да чете, но това е друга тема. Преди започването на „разговорът” полицаите не информират гражданите за правата им по НПК и най-вече за правото им да се консултират с адвокат, когато с даването на определен отговор на зададен въпрос има опасност да уличат себе си или свой близък в извършването на престъпление. Не само, че не информират, а и твърдят, че не е необходимо, нямате това право и нямате подобна нужда, защото е само един разговор. Почти в 100% от случаите полицаите, в противоречие на закона, недопускат присъствието на адвокат на тези беседи и това е една безкрайна борба, която ние защитниците водим. Борба срещу незаконното ограничаване правата на гражданите. На по-късен етап, провеждащият беседата, може да се появи и като свидетел по образувано в последствие наказателно преследване срещу конкретно лице/лица и преразказва това, което е чул по време на беседата или това, което е видял без да има никаква законова гаранция за достоверността на показанията. Разбира се, тези преразкази нямат особена процесуална стойност и не следва да бъдат ценени от решаващия орган (Съда).

Насилие

В много голяма част от случаите, в провеждането на беседи се използват и забранени от закона похвати като физическо насилие, злоупотреба със служебното положение, полицейски разпореждания с неморален и уронващ достойнството израз и пр. Сещам се и за най-неморалния конкретен пример, когато мой подзащитен е бил заставен от оперативния работник да прави непрестанни приклякания, държейки над главата си дървен стол, докато е удрян в коремната област. Лицето бе 15-годишно от ромски произход – дете! Изобщо не коментирам, че това се случва в отсъствие на родител/настойник или детски психолог. Последното е по информация на клиента ми и не съм ставал пряк очевидец, нито имам конкретни доказателства. Но съм склонен да му вярвам, защото веднага след изтичането на 24-те часа заедно с него посетихме детското отделение на Пирогов за да бъде прегледан, защото се оплакваше от силни болки в областта на ребрата. Примерите са много, но за съжаление са труднодоказуеми, защото присъстващите са само двама, помещенията нямат видеонаблюдение ( а дори и да има, какво от това) и на практика свидетели за случващото се няма, освен ако лицето не получи някакви по-сериозни наранявания и те не бъдат удостоверени по надлежния ред. Независимо от това обаче, всеки има право на справедливост и правосъдие, а животът, здравето и телесната цялост са неприкосновени, независимо дали сте престъпник или сте бил на грешното място, в грешен момент. Тези методи са неприемвливи и следва да се преследват най-строго от закона.

Вторият неизяснен аспект на проблема е: Какъв е статутът на лицето, с което се провежда беседата?

От правна страна се наблюдава следното:

-лицето е заставено да пребивава в помещение на конкретното районно управление, чрез полицейско разпореждане, което е задължително за изпълнение от адресата (лицето)

-лицето не може да го напусне без да бъде придружен от полицейски служител до изхода

-правото му на свободно придвижване в пространството е ограничено

В същото време не му е връчена Заповед за задържане, съгласно разпоредбите на ЗМВР и той няма статут на задържан. Е, какъв е тогава и може ли да напусне определеното място? По този въпрос законът, в услуга на прокуратурата и разследващите органи мълчи и не регламентира тези разузнавателни действия. Именно липсата на регламентация позволява и образуването на процеуален буфер, който води до всекидневното нарушаване на редица права на тези лица.

Задържане по ЗМВР

От правна гледна точка, задържането по ЗМВР представлява административна мярка за предотвратяване извършването на престъпление и неутрализиране на опасността определено лице, за което има данни, че е съпричастен към извършено престъпление (деяние) да се укрие. То е форма на държавна принуда и е налице от момента, в който ви се връчи Заповед за задържане и бъдете приведен в местата за конкретните цели (Арест), като срокът на задържането по ЗМВР винаги е не повече от 24 часа. До този момент вие сте свободен гражданин и следва да имате правото да се придвижвате свободно, в това число и да искате да напуснете мястото, на което се намирате. Визираната заповед трябва да съдържа определени законоустановени реквизити, а именно: чл.74 ЗМВР

  1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
  2. фактическите и правните основания за задържането;
  3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
  4. датата и часът на задържането;
  5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73;
  6. правото му:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случа че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(3) Задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви „б“ – „е“. Заповедта се подписва от полицейския орган и от задържаното лице.

(4) Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(5) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.

(6) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.

Накратко по някои от текстовете на закона:

Право на адвокатска защита от момента на задържането

Както в редица други нормативни актове (закони), така и ЗМВР урежда правото на адвокатска защита, но в конкретния случай, когато лицето има качеството на „задържан”. От изключителна важност е лицата, които бъдат обект на задържане да установят незабавен контакт с адвокат, преди с тях да се извършат някакви процесуално-следствени действия. В тази връзка следва да откажете каквото и да е действие спрямо вас, преди адвокатът ви да се появи на място. В този ред на мисли е много вероятно преди появата на адвоката ви да се проведе и беседата, за която говорих преди малко. Именно в този момент лицата са най-уязвими и трябва да бъдат изключително внимателни, относно информацията, която предоставят на полицейските органи под една или друга форма. Това е така, защото е много вероятно след казаното от тях, на по-късен етап да получат друго процесуално качество, като например „обвиняем”. Личният ми съвет към вас е – преди да се срещнете с адвокат да не говорите с никого и да настоявате непрекъснато да ви се осигури защита. Това е ваше законово право, което никой не може да ограничи! Право, което изключително често ви се спестява и ограничава от органите на полицията, като ви се казва, че само ще си поговорите и ще ви пуснат. Сещам се за няколко случая, в които след уведомяване от близките на мои подзащитни, че същите са задържани съм посещавал районните управления. Не са малко случаите, в които съм чакал по час, докато ми се осигури „незабавен” достъп до моя клиент. Последното е в разрез със ЗМВР и Закона за адвокатурата, а лицата отговорни за това подлежат на санкция. Не само, че лицето има право на адвокатска защита незабавно след задържането му, но дори има право на конфиденциалност при разговора му със защитника. Практиката на разследващите органи е, до появата на адвоката да се извършат максимален брой процесуално-следсвтени действия със задържания, с цел набиране на оперативна информация.

Правното основание за задържането

Именно защото заповедите се пишат от неюристи (но не винаги) се допуска неконкретизиране на основанието на задържането, без ясно, точно и изчерпателно описание на извършеното престъпление, като се използва само и единствено бланкетно споменаване на конкретен член от Наказателния кодекс, УБДХ или друг нормативен акт. Като юрист, не мога да се съглася с така повърхностната обосновка за ограничаване правата за свободно придвижване, на което и да е лице, без самото то да разбере, да осъзнае каква е причината да бъде задържан. С две думи – задържаният трябва да разбере основанието за задържането си и не е длъжен да е юрист, за да успее да разтълкува определен член от закона, който има само цифрово изражение в заповедта. Последното е лично мое тълкуване на този реквизит от заповедта, а последната дума е на решаващия орган (съда). В тази връзка се сещам и за конкретен пример, когато мой клиент бе задържан в I-РУП към СДВР. Той бе посетил концерт на известен поп-изпълнител. В суматохата в залата е бил избутан целенасочено от друго лице и губейки равновесие бе паднал през 3 реда върху друг посетител на мероприятието. Последният е пострадал тежко и бил отведен с линейка. Разбира се, съвсем в кръга на нормалното клиентът ми веднага е съобщил на полицейските служители, охраняващи концерта и е оказал пълно съдействие. Същите го поканили да даде обяснения в сградата на Районното управление, където не след дълго клиентът ми бе задържан, заедно с извършителя на деянието, макар и наличието на множество свидетелски показания, удостоверяващи липсата на съпричасност от страна на подзащитния ми. До настоящия момент за нас все още не е изяснено обстоятелството, защо клиентът ми бе задържан. Моят прочит на случилото се е, че полицейските служители употребиха необосновано висока степен на държавна принуда спрямо него и то при положение, че е български гражданин, с постоянен адрес на територията на страната и лесно може да бъде установен за нуждите на разследването.

Съдебен контрол на заповедта

Както сами разбирате, заповедите за задържане са административни волеизявления на административен орган, макар и да е представител на държавната принуда, които подлежат на съдебен контрол. В най-общи линии, съдът трябва незабавно да се произнесе по законосъобразността на заповедта, проверявайки дали тя е в съответствие с нормативните актове, дали не е издадена в противоречие с материални и процесуални закони. Както споменах и преди малко, една от основните причини заповедите да страдат от определени пороци е, че те се изготвят от неюристи в условията на незабавност и в усложнена ситуация. Дори и да е така обаче, законът е ясен, категоричен и трябва да бъде прочетен без никакво различно тълкуване от буквалното такова. Пропуски се допускат във всеки един от пунктовете на задължителните реквизити, а съдът е достатъчно мъдър за да може да прецени е ли една заповед законосъобразна или тя подлежи на отмяна.

Попълване и подпис на декларация

Следващия спорен момент е попълването на нарочна декларация по време на задържането (по ал.3)  и по-конкретно – пунктът, в който задържаното лице се „информира” за правата си и особено за правото му на адвокатска защита. В повечето случаи, в бързината, на задържания се указва да пише „Не” във всички пунктове, което автоматично го лишава и от защита. Без дори да е прочел съдържанието,  той се подписва и процедурата е завършена, а законът формално е спазен. Важен момент при задържането е да бъдете спокойни и детайлно да изчетете всеки един документ, който ви се предявява за подпис. Всяко едно действие, което е направено без вниманието ви може да ви струва свободата.

Свидетел

Някои представители на рганите на досъдебното производство много често си служат със специални похвати, когато извършват процесуално-следственото действие „Разпит на свидетел”. Изпращайки призовка до определено лице, те изрично записват, че присъствието е задължително и че именно това ви е процесуалното качество – свидетел. Ако ви призоват по телефон те ви съобщават изрично, че вие не сте обвиняем и нямате право на адвокат и такъв няма да бъде допуснат на разпита. Както споменах и по-горе, всяко лице, което се намира на териториата на страната и има определени взаимотношения с държавни и общински органи, с физически или юридически лица има право на консултация с адвокат. Особено важно е свидетелят да се яви с адвокат и да дава своите показания в негово присъствие, защото чрез отговорите си, несъзнателно може да уличи себе си или свой близък в извършено престъпление, а това обстоятелство може да спомогне да смени своето процесуално качество от свидетел в обвиняем. Именно поради този факт и  НПК е регламентирал това ваше, иначе конституционно право изрично. Съветът ми е, независимо от процесуалното ви качество и причината, поради която сте призован незабавно да се свържете с адвоката си и да поискате съвет от него по конкретния казус.

В заключение ще спомена, че конкретно за гореописаните проблеми при провеждане на беседа, при задържане на лица и ползването на адвокатска защита Агенцията на Европейския съюз за основни права (FRA) изнесе остър критичен доклад, в който подробно описва незаконосъобразните и порочни практики в полицейските управления. В него експертите казват, че не е рядкост, когато задържаните в България не научават правата си по надлежния ред, биват лишавани от защита и подвеждани да дават показания в рамките на „беседи“. За съставянето на доклада са били извършени проучвания в нашата страна, Австрия, Дания, Франция, Гърция, Холандия, Полша и Румъния.

В доклада е залегнало твърдението на полицай, според когото задържаните „нямат нужда“ от адвокат при 24-часово задържане (по закона за МВР). Защита е необходима, едва когато се решава дали да бъде повдигнато обвинение, твърди полицаят, чието мнение е в пълно противоречие с правилата в ЕС. Посочено е и уточнението на български съдии, които отбелязват, че разпити, водени в отсъствието на адвокат, нямат правна стойност и не са годно доказателство.

Ползвани източници: НПК, ЗМВР, Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.

Ubi jus ibi remedium!

Автор: Адвокат Борис Харизанов –  съдържанието на статията представлява лични възприятия от практиката ми на адвокат и не обвързва читателите й.